Каква е първата ви асоциация с думата „алкохол“?

С този въпрос започва поредната „Родителска среща в бар“, а от присъстващите на нея се иска да напишат или нарисуват върху лепящи листчета отговора си. С анализа на резултатите от тази игра започват и дискусията психологът в асоциация „Родители“ Яна Алексиева, Емил Джасим – учител и програмен директор на Центъра за образователни инициативи и Радислава Калиникова – психолог в Държавната агенция за закрила на детето.

Резултатите от играта показват и общото настроение на групата родители на четвъртокласници от 19-о СОУ в София – позитивно. Ето и повечето асоциации:
Алкохол = Почивка, Купон, Веселие, Настроение, Приятели
Как да предадем на детето си тези позитивни асоциации, когато говорим с него по темата за алкохола, без да го обидим, засрамим или отегчим? Две свои асоциации с алкохола сподели учителят по история Емил Джасим: чудото, което извършил Исус на сватбата в Кана Галилейска, когато е превърнал водата във вино и за джинът, духът от бутилката, който застава между човека и здравия му разум (етимологията на думата „алкохол“). Той разказва за своята първа среща с алкохола: на 16 години се прибира вкъщи след купон, малко му е лошо, а на другия ден му е още по-зле. Родителската реакция ли? Като за начало безкрай подигравки, а като за капак го заставят да изпълни всичките си дневни задължения, без отстъпки и изключения. „Явно при мен такъв тип подход действа“, заключава Джасим и уточнява, че може би няма правилен подход, че той е различен при различните деца.
Родителите питат не е ли твърде рано на 10 – 12-годишна възраст децата да бъдат запознавани с темата за алкохола и неговото присъствия в техния живот. „В България ранната употреба на алкохол съществува като проблем“, казва Джасим. Да, практика в България е от малки децата са подтиквани да си потапят пръстче в чаша с алкохол и да го облизват, подкрепят го родители. Повечето казват, че децата им отдавна вече познават вкуса на различни видове алкохол и самите те ги поощряват да опитат.

Статистиките показват, че все повече деца посягат към спиртните напитки, притиснати от различни обстоятелства – лоша семейна среда, съревнование с връстници, ниска самооценка… Това неминуемо води до сериозни проблеми в развитието им. Това са неща, които децата трудно ще разберат, а родителите невинаги знаят как да обяснят. И ако времето за разговор с децата по темата за алкохола е в 4-ти – 5-ти клас, то „подходящ“ момент за този разговор няма.

Всеки момент или ситуация може да станат „посредник“, забавен повод за обсъждане на тази сериозна тема

И говорете отново и отново, всеки ден добавяйте по нещичко свързано с темата за алкохола: впечатление, мисъл, пример, смешка… По време на разговора не използвайте сложни или неразбираеми думи и бъдете искрени, защото, знаете, децата винаги улавят „позата“. Разкажете лична история, съветват психолозите. „Споко, има време“ е и посланието на кампанията, напомня Джасим. Уверете децата си, че ще дойде времето, когато ще пият алкохол за удоволствие, а не под натиска на средата или заради модата.

В ръководството за родители, изготвено за кампанията, психолозите съветват да отговаряте на въпросите на детето си винаги откровено, без значение на каква възраст е то. Не оставяйте въображението му да се погрижи за това. Задавайте му въпроси и вие, свързани с нещата, които го вълнуват. Така детето се отпуска и говори без притеснение и по други теми.

Ако няма добра комуникация между родители и деца, няма да се получи разговорът. Една лична история винаги върши работа, но да е искрено разказана, казва Джасим. По думите му проблемът не е в пиенето на алкохол, а в употребата му преди 18-годишна възраст. Ако по време на разговора детето загуби интерес да слуша, спрете. Ще продължите друг ден. И бъдете търпеливи, с децата не става от раз. В разговор, възрастните имат лошия навик да довършват изреченията на децата, да коригират или запълват думи в историите им. Постарайте се да потискате този импулс и да оставите малките да кажат това, което наистина мислят. Така те сами ще достигнат до различни изводи и ще се чувстват комфортно, защото усещат, че разполагат с цялото време на родителите си.
Родителите си спомнят за първата си среща с алкохола, в повечето случаи е било защото всички около тях са го правили като знак, че са вече възрастни хора, пиели са заради социализацията, като част от процеса на порастването. Някои родители изразяват опасение, че децата им няма да ги слушат и че учителите много по-добре ще се справят от тях с такъв разговор. „Защото дъщеря ми като заяви: „Учителката каза!“ и това е закон, аргументира се майка. Винаги търсете връзка с учителите, казва Емил Джасим, защото

един учител е половин родител

Важното е да изградите такъв тип доверие с децата, че след като опитат, да са спокойни да споделят това с вас, казва Яна Алексиева. По думите на този етап от развитието на децата родителите имат власт да моделират интересите му и те следва да се възползват от нея. Сега е моментът, в който могат да изградят добрата самооценка у децата си, за да може те да се справят занапред без тяхна помощ.

Как да откажат да пият алкохол, без да изглеждат като тъпаци в очите на връстниците си? Могат да кажат, че тренират, че не им харесва, че не им е интересно, не е модерно. Това е позиция, която заслужава приемане и уважение, стига детето да се отстоява. Можете да предложите на децата си най-различни занимания и да му помогнете да постига успехи в тях, за да получи признание и да изгради здравословно самочувствие .

Обяснете му, че алкохолът е за друга възраст, че „ако искаш, ще имаш време и за него“. Но не сега. Сега е времето за толкова други вълшебни моменти, които си заслужава да запомниш:
Сега е времето да опиташ скейтборд, хокей или фехтовка.
Сега е времето да отидем заедно на пътешествие.
Да ядем по три сладоледа на ден!
Да опънем хвърчило.
Да гледаме нощем звездите.
Сега можеш да разбереш какво е да се качиш на кон.
Сега можеш! Има толкова много неща, за които вече си голям/а.

За да са сигурни, за да не потърсят бърза еманципация,

покажете на своите деца, че вече ги приемате като големи

че ги уважавате и им позволявате да поемат отговорност за собствените си действия.

За съжаление няма как да предпазим децата си от всички лоши неща в живота и като емоция, и като събития. Това, което ние правим като родители, е да ги научим с този натиск на средата, който може да е много сериозен. Още от малки не бива да омаловажаваме емоциите на децата си, обяснява Яна Алексиева. Ако в четвърти клас детето си загуби календарчето например, то го преживява силно, за него това е сериозна загуба, не бива да подценяваме тази емоция.
Ние трябва да сме на разположение и да покажем да децата си, че сме готови да ги чуем и изслушаме и в същото време да знаем, че не винаги с нас ще споделят. Това казва психологът Радислава Калиникова от Агенцията за закрила на децата, която напомня, че има национална денонощна телефонна линия за деца, на която специалистите са винаги готови да разговарят с тях на абсолютно всички теми и да спечелят доверието им, да им помогнат. Те са абсолютно партньори с децата в тези разговори, без да им дават посоки за решение на проблемите и тъкмо това е причината децата да търсят разговори с тях с доверие, казва Радислава Калиникова.

Може би има много неща, които те измъчват и ти се иска да споделиш, но се притесняваш, че ще срещнеш присмех, неразбиране или че тайните ти ще бъдат разкрити. Но ако се обадиш на Националната телефонна линия за деца, за нас ще бъде важно да запазим тайните ти и да не разказваме споделеното от теб на външни хора. Спoделеното на телефон 116 111 остава поверително. Единствено ако си в опасност, ние бихме ползвали информацията, която ни даваш, за да осигурим помощ, но първо ще обсъдим това с теб. Ако си в беда, ако някой те наранява, за нас е важно това да не продължи и ти да получиш помощ и закрила. Само в такива случаи бихме съобщили някои неща, свързани с теб, на други специалисти, които могат да помогнат.

За родителската среща е отреден около час, но много след „официалната част“ разговорите продължават. Родителите попълват анкета за обратна връзка. Питани са дали са научили нещо ново, нещо полезно, защо са дошли на срещата, дали са променили гледната си част по проблема и дали смятат, че тази информация трябва да стане част от учебната програма. Техните въпроси и коментари към Джасим, Алексиева и Калиникова не спират, вече разговорите са в група от по двама-трима. Следващата родителска среща ще е в спортно училище, там със сигурност ще е по-различно, други ще са въпросите и притесненията на родителите, предричат психолозите.